прес архив

Йълдъз Ибрахимова:
РАДВА МЕ ЕНЕРГИЯТА НА МЛАДИТE МУЗИКАНТИ

Голямата дама на балканския джаз беше във Варна за концерт в рамките на Европейския музикален фестивал 2004, и пея любими на публиката руски и цигански романси.

- Сега поднасяте на публиката една по-различна „Марджанджа”?

- Да, сега песните от албума ми „Марджанджа” звучат по по-различен начин. Но тази прекрасна музика кара хората да тръпнат наистина и да им се танцува – музика, която няма мода. Този път сме заедно с младия състав от Плевен „Студио Примо”. Първият ни концерт беше през ноември миналата година. И много се радвам, че в България в последните години се създават такива оркестри от млади музиканти, които имат много хубава енергия. Това, че вече възникнаха няколко младежки камерни формации, показа, че има интерес у младите хора към музиката.
От интервю на Нина Локманджиева

За АЗ бюлетин на STALKER stalker.bg

Теодосий Спасов: Битовите окови тормозят българската чувствителност
13.03.2007

“Българската душа се нуждае от повече взаимна любов и развързване на творческите възможности. Затова е хубаво да се счупят оковите, които от векове тормозят българската чувствителност, това са битовите окови”, споделя именитият Теодосий Спасов, часове преди да представи най-новия си авторски проект на варненска сцена – “В необятното”, създаден с диригента Илия Михайлов, старите си приятели Христо Йоцов – ударни, Румен Тосков – пиано, Михаил Йосифов – тромпет, и камерния оркестър “Студио Примо”. За концерта си във ФКЦ, Теодосий Спасов казва, че с него всъщност завършва последната си “европейска въртележка”, чиято предпоследна спирка – заедно с Йоцов и Тосков – е била преди дни във Виена, където тъкмо по този начин и анонсирал предстоящата си изява в морската столица. Когато обявил, че с тази формация турнето свършва във Варна, на всички българи им станало драго и заскандирали “Варна, Варна…” “За нас Варна означава много – допълва диригентът Илия Михайлов, – не просто като атмосфера, морския въздух, но и като култура; Варна е много важен град и заради музикалния фестивал, който поддържа, ето сега и този фестивал; не случайно е вторият град, след София, където представяме проекта си”, казва още Михайлов. Колкото до проекта “В необятното” идеята се ражда не къде да е, а в Нюйоркското метро. Впрочем от по-нататъшния разговор става ясно, че Теодосий Спасов често е в Голямата ябълка, където свири с различни музиканти. “По линията F вметрото се срещнахме с Илия и тогава си подхвърлихме: защо един ден да не направим нещо заедно в България. Нямахме особена представа какво точно. Той беше студент в “Джулиярд”, а аз имах концерт в Колумбийския университет”, коментира Теодосий. Със “Студио Примо” пък са правили концерти и преди години и тогава се усетили, че са едни за други. “Студио Примо” е уникален за България оркестър, защото освен качествените музиканти, които са Creme de la Creme, както се казва, това е и оркестър, който се стреми във всяка една своя програма да събира различни жанрове музика – от изцяло класически концерти през джаз, етно и леко ъндърграунд проекти като “Блуба Лу”; всяка изява е едно истинско предизвикателство”, казва още Илия Михайлов. “Това от друга страна се потвърждава и от името – “Студио Примо”, – допълва менажерът на камерния оркестър Чавдар Вълков, – да бъдем винаги първи, да бъдем пионери.” За младия диригент “Студио Примо” е най-естественият избор, защото не е просто един акомпаниращ елемент, а е основен играч. “Ясно е, че Теодосий е централният нападател, но трябва да има отбор и мисля, че се получи, заедно с Румен Тосков, Михаил Йосифов и Христо Йоцов”, казва Михайлов. От своя страна програмата в проекта не е еднотипна и сглобена по комерсиален начин, а е издържана в типично българска драматургия. “Аз се съобразявам с българската публика и знам, че тя търси разнообразие, а не еднопосочните движения. Българската публика има информация и тя обича да бъде забавлявана по начин, който е типично български, като при това за кратко време и да има възможността да се докосне до различни преживявания и различни усещания”, обяснява по-нататък прочутият кавалджия. Събраните пиеси не са центрирани стилово, има такива, които са писани за театрални постановки, за филми, за джазов квартет и т.н. Впрочем заглавието на проекта “В необятното” идва от пиеса за кавал, поместена в съвместния му албум с Йордан Радичков. Стила на свирене, който тримата с Румен Тосков и Христо Йоцов са си изработили през вече 10-те години откакто са заедно, тръгва от Народния театър, където правят “Рибите се молят за дъжд”. Тосков, Йоцов и Теодосий имат издадени и два диска, единият в Ню Йорк. Маниера си обаче моделират непрекъснато по време на живите си изяви. “Станали сме като един организъм”, казва Теодосий и допълва, че мечтата му е и тази програма да добие пластичност и в годините да продължи да бъде развивана и разнообразявана: “да изиптваме отново и отново това пътуване в необятното”. В проекта участват общо 17 човека на сцената, имат и звуков режисьор – Валери Игнатов. Продуктът може да бъде реализиран и на CD, но засега по-важни са живите изпълнения, иначе поглъщащи не малко ресурси – транспорт, техника, включително и осветителна. “В момента има глад за такива луксозни проекти в областта на духа, а за мен е чест и удоволствие да мога да реализирам идеите си с тези музиканти”, споделя диригентът Илия Михайлов. Запитан за това къде би локализирал това необятно за своята публика, Теодосий казва, че при всеки концерт то е на различно място. “Необятното е много хубава дума, но аз имам за посока и една друга хубава дума, която и Радой Ралин много харесваше – нататък. Подправяйки гласа си да звучи като на големия сатирик, цитира думите му: “Ех, че хубава дума – нататък, нито наляво, нито надясно, нито нагоре, нито надолу.”

Малка странна музика

29 юни 2007 текст Никола Шахпазов, снимки Тодор Цветков за Ангел Коцев студио

Срещам екстравагантното трио Bluba Lu в прохладния двор на музикален център Борис Христов малко след поредната им репетицията с оркестър Studio Primo и два дни преди да представят с него на живо четвъртия си проект World Melancholy – колаж от обичайната им трип хоп странност, омайващия глас на Андрония Попова и истински оркестрации. Е, музиканти, които правят подобни неща, винаги имат какво да кажат.

От създаването на Bluba Lu някъде през 90-те твърдо действате в ъндърграунда – това преднамерено ли е?

Константин Кацарски: Вярно е, че сме ъндърграунд, тъй като не присъстваме по разните телевизионни предавания и във всекидневниците. В последно време обаче започнахме да излизаме на светло. Радвам се, че успяхме да възпитаме своя публика – колкото и да е малобройна. Предполагам, че в момента вече не сме чак толкова ъндърграунд. Но може би, тъй като сме различни и стилът ни не може да бъде точно определен, хората все още ни наричат ъндърграунд.

За World Melancholy се говори още от началото на 2005, наистина дълго работихте по този албум...

Димитър Паскалев: Това все пак са малки симфонични произведения и се изисква доста време, за да може композициите да достигнат зрелост. В периода от предишния ни концерт в Младежкия театър, когато представихме проекта, досега успяхме да направим всички записи и изчистихме грапавините. Така че в момента вече изкристализира истинската форма на World Melancholy.

Вероятно е било доста трудно – работата с цял симфоничен оркестър, пък и самото композиране на подобна музика?

Константин Кацарски: Всичко това е една голяма школовка за нас. Говорим за оркестър от 33-ма души, плюс групата ставаме общо 40, а работата с много хора е трудна. Понаучихме се и на аранжимент за голям оркестър – усетихме дълбочината и пространствеността на този звук. Дори се оказа, че някои от музикалните постройки са забранени в класическата музика, нарушават хармоничните закони, особено когато става въпрос за брас секцията. А всъщност звучат доста добре. Димитър Паскалев: Изобщо, интересно е хора като нас да пишат такава музика, защото не сме минали през класическото образование. Със сигурност имаме съвсем различен начин на мислене и усещане.

А музикантите от оркестъра как приеха идеята да участват в албум на Bluba Lu?

Константин Кацарски: Убеден съм, че World Melancholy е прецедент в нашата музикална култура, така че и за тях е трудно и също им е необходимо време. Но в момента нещата се получават и всичко е много вълнуващо.